вторник, 24 юли 2018 г.

EXIT Freedom 2018: The Report

Здравейте, прЕАтели! И ние бяхме на EXIT фестивал 2018, за който няма как да не ви разкажем и да споделим впечатления и мисли, които се завъртяха в главата ни през тези три магически нощи (12, 13 и 14/7) в Нови Сад, Сърбия. Готови ли сте? Започваме! 1. Четвъртък, 12/7/18 И ние, както повечето купонджии, тръгнахме доста рано в четвъртък сутрин (с бирите вместо кафе). След 5-6 часа път и нулеви проблеми на границата (Thanks to Jah!) най-накрая приближихме Нови Сад / Novi Sad. Планът бе следния: настаняваме се, кой където е планирал, и се готвим за довечера, чилвайки (chill = чил, хубаво е, че езика ни се развива, by the way – б.а.). Мотото на фестивала тази година бе Freedom, а нашето лично мото беше по-скоро… Techno! Може би и заради това фестивалната програма ни хареса толкова много и нямаме оплаквания (без някои дребни забележки, разбира се, все пак сме българи - б.а.). Партито стартира на Dance Arena сцената и сета на Anastasia Kristensen от Дания, от която нямаме много конкретни впечатленя (освен, че „пускаше яко“, виж/чуй сета и тук). Като едни истински рапърчета (и пастети, в очите на другите – б.а.) чакахме да стане 01:00 за да се отправим към главната сцена за нашите любимци Migos. Малко по-късно, около 02:00 ние все още ги чакахме, набити като сардини в консерва пред главната сцената, а те – като едни себеуважаващи се трап звезди съвсем логично си закъсняваха (пак). Нищо, свикнали сме. Малко преди 02:30 шоуто им все пак започна. Ако се нелъжем на живо чухме Bad and Boujee (по името на дамска BG DJ формация, от която Migos-ите несъмнено са изплагиатствали заглавието на „черния си хит“, сигурни сме – б.а.) и други, които не изтърпяхме. Някъде към 3-тото им парче решихме да се върнем на денс-сцената, където партито възтържествуваше, за сметка на култът към личността. Пускаше Amelie Lens, която запомнихме като… готина, визуално. Увери се сам/а тук. Говорейки за визуални впечатления, няма как да пропуснем да отбележим, че dance сцената тази година бе още по-внушителна по размери, макар локациятаи да бе същата (както в минали години). Прииска ни се обаче да послушаме и погледаме и нещо различно и по-алтернативно, затова се отправихме към Fusion Stage-а за пърформънса на Sevdaliza, за която бяхме чували от предишното и гостуване в София, по-рано тази година. Позастояхме се пред сцената, докато не ни стана леко скучно. И не че родената в Иран и пребиваваща в Холандия 30-годишната изпълнителка с професионална баскетболна кариера зад гърба си, късометражен филм и дебютен албум с 16, напоени с емоция парчета не ни разтърси. Тъкмо обратното! Просто явно тази година на фестивала ни се слушаше… техно. Минахме през реге стейджа за бърза raggamuffin dance сесия и се върнахме заредени на денс арената за края на сета на Ben Klock, който сцепи мрака и смачка с буталата от стомана зажаднелите за техно души на феновете. И така нататкъ (довършете си/се сами - б.а.). Малко преди сутринта, все пак, решихме да дадем шанс и на музиката от тийн годините си, та в следващия момент ненадейно се озовахме пред главната сцена за пърформънса на дръменбейс формацията Technique International Sound, или с други думи триото Drumsound & Bassline Smith ( Andy Wright, Benjamin Wiggett and Simon Bassline Smith). Чуй това парче, за да добиеш обща представа. Не след дълго обаче масовките и превъзбудените тийнейджъри ни дойдоха твърде много и решихме да потърсим нещо по chill. Минавайки на обратно през денс арената, по време на сета на Richie Hawtin, открихме една по-скрита типично афтър-парти сцена с обещаващото заглавие No Sleep Novi Sad където пускаха не кои да са а Daniel Avery b2b Rødhåd. Спомняме си, че двамата ни забъркаха доста със странен ликуид псай транс сет, за разлика от голямата денс сцена, на която пробладаваха все още предимно „чуковете“. В края на сета си, пичът с червената брада извади един недопушен фас и вдигна благодарно ръце към нас и слънцето (Amon Ra), благодарейки на Jah, както и ние самите правим често. Изводът  Rødhåd = абсолютен пич! И така, докъм 07:00 сутринта... Закономерно последва и афтър-парти – в близост до фестивала и с диджеи, които Явно бяха представители на местната сцена и за които, за жалост, не знаем почти нищо. 2. Петък, 13/7/2018 Вторият ден, всъщност нощ, на фестивала измина почти изцяло на няколко метра от dance сцената. Всъщност, от този ден имаме сякаш най-малко спомени, след безкрайната първа нощ. Стартирахме пред dance сцената с Filip Xavi, който ни радва докъм 23:30, преди като се нарисувахме хубаво за да бъдем приети правилно в dance techno tribal общността. Спомняме си, че по пътя към денс стейджа минахме и през главната сцена за изпълнението на Ziggy Marley, което си беше просто... реге. От там на сетне вечерна ни премина почти изцяло пред Dance сцената, която можеше да ни предложи точно това, от което имахме нужда. До към 01:00 слушахме сета на сърбина Marko Nastic, чиито промо сет, специално подготвен за тазгодишното издание на фестивала, можеш да чуеш тук. Не беше зле, никак даже... До края на нощта на денс сцената чухме още и американеца и пионер на Детройската електронна сцена Carl Craig и Rødhåd, с който бяхме подгряли миналата нощ на No Sleep Novi Sad stage-а. Виж и чуй видео от сета на Берлинчанина с червената брада от Dance Arena stage-а в петъчната вечер тук. Официалното парти в петък вечер за нас завърши с американеците Mike Servito (Detroit) на No Sleep Novi Sad стейджа, който изпали душичките и краченцата ни като за последно със acid trax, bass in our faces, dirty bleeps и deep cuts (ако ни разбирате за какво ви говорим – б.а.) и Maceo Plex (Miami) който ни пожела лека нощ с Dark and Deep Techno & Housе. Супер! За втората вечер/нощ на фестивала можем да обобщим, че нещата бавно влязоха в своя коловоз, настроението беше на макс, а изненадите бяха нещо толкова очаквано, че чак... не усетихме, нито почувствахме нищо неочаквано, в най-добрия смисъл. Адаптирали се бяхме към купона окончателно... И после пак ходихме на афтър парти, защото нямаше как иначе. 3. Събота, 14/7/2018 Последната ни вечер на фестивала стартира пред денс сцената със Лондончаните Disciples, които определят стила си просто като “Disciples”. Спомняме си, че триото се състоеше от 2-ма диджеи и хайп MC, което е доста типично за UK-ската рейв сцена. Виж/чуй изпълнението им на живо тук и сам/а си прецени дали ти харесва. Към 02:30 на dance сцената (или трона?) се възкачи кралят на High-Tech Minimal звученето Boris Brejcha, популярен с характерната си маска, на която не изневери и този път. Виж снимки от сета на германеца тук, за да добиеш обща представа какво си изтървал/а. Ние обаче изтървахме по-голямата част от сета на Boris, понеже все пак решихме да „дадем шанс корените си“ и отскочихме към Beats & Bass сцената, от която си спомняме само как всички в публиката танцувахме и скандирахме с X-овете горе трака на починалия наскоро емблематичен хип-хоп артист XXXtenaction (чуй албума Gospel в Spotify) - SAD! на фона на пурпурното развиделяващо се се сръбско небе. На път към dance сцената решихме да дадем шанс и на Gaia Psy Trance Stage-а, вдъхновени от съвета на едни Словенци от нашия хостел, които ни черпиха неща и уверяваха колко яка е псай транс музиката. Бяха прави, супер беше. Помним само, че един азиатец (вероятно Masala – б.а.) пускаше супер енергичен gaia psy trance и танцуваше докато пускаше, а след сета си, дойде в публиката за да си „избухва“ с нас. Евала на такива артисти! Логично, партито продължи на No Sleep Novi Sad сцената с Helena Hauff, която откровено много ни хареса и която помислихме първо за испанка, но в последствие разбрахме, че е германка. Helena ни пуска доста EBM и по-специфично (трудно ни е да опишем точно какво) Techno, с което ни напълни душичките, меко казано. Естествено, съботната вечер бе закрита със Solomun, когото някои боготворят, а други – ненавиждат. Лично ние се числим от първите. Босненският Хърватин, отраснал в Хамбург днес е смятан за един от най-добрите музикални продуценти и Deep House DJ-и на планентата FYI. По време на сета му повече чувствахме, отколкото да помним. Всъщност, помним само, че накрая плакахме. Нещо се бяхме разчувстАли, добре че бяхме с очила – б.а. След Solomun на dance сцената последва най-дългото и тъжно редене на опашка за after-party в живота ни, в което доизгоряхме, както и най-късото и тъжно (понеже е последно) афтър-парти, на което пускаше най-неземната и красива диджейка, с която за жалост не успяхме да се запознаем. Беше неделя 15/7/2018, 11:45, а ние трябваше да си събираме багажа ☹. Последва най-безпаметното пътуване обратно към България, в което се бъдехме само да си поплачем скришно зад очилата… И това бе всичко. ONE LOVЕ, приятели! Ще се засечем безгрижно някъде, понесени по топлите вълни на музиката съвсем скоро, надяваме се. Обичайте се...